Hekredel (Христо Славов)
1524 419
11.05.2012 г., 12:10 ч.

Носталгия 

  Поезия » Гражданска
5.0 / 2
561 0 6
Носталгия
Над Адриатика небето се е свило.
Посегна ли, ще го докосна със ръка!
Без слънце е сърцето ми унило...
И Адриатика е моята тъга!
И синевата вчерашна е отлетяла.
И с нея - слънцето на радостта.
А мойта българска душа е овдовяла.
Осиротял е без България света!
Стоя в гъмжилото на тия чужди хора,
сред голотии и натруфени жени.
Просмуква се в мен някаква умора... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
  • katenstain (Екатерина Глухова) След Дъжда
    След Дъжда
  • Роби (Роберт) Аз и ти интимно
    Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...
  • rumbic (Руми) На тях, Бащите!
    Бащите никога не си отиват, стоят си там, до пътната врата, посрещат ветровете мълчаливо, а после вл...
  • Vedrin (Ясен Ведрин) Измоли ме за вечност!
    Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Още произведения »