2.12.2007 г., 13:35

Носталгия по детството

1.4K 0 17

Детството над мене преминава,

носено от орлови крила.

Спомен в моята душа остава,

спомен мил на красота.

 

Мама пак ме гали с нежни пръсти.

Баба сладки приказки реди.

Татко със целувка ме дарява.

Дядо казва: "Чедо, порасти".

 

О, къде си, време отлетяло.

Моля те, върни се ти при мен,

за да пия аз от твоята наслада,

да раста със всеки минат ден.

 

Няма да се върнеш, детство мое.

Само спомена оставаш ти.

И за миг аз само си представям

как долиташ пак при мене ти.

 

Аз сега по-друг живот живея -

с много радост, но и с трудни дни.

Детство мое, "клонче с пеещ славей"

ти за миг при мене се върни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления...Всички твои стихове са прекрасни...
  • Разплака ме...
    Чудни, чудни детски дни...
    отминали безвъзвратно...запазени дълбоко
    в сърцата ни... С много обич, мила Ани.
  • Може би затова и навярно
    е детството толкова скъпо.
    Отлита птицата на щастието.
    Остава клончето и вятърния полъх...

    Поздравления!Вълнуващ стих!
  • Ами,това е,времето върви напред,а не назад...
    Не се приближаваме,а се отдалечаваме от детството!
    Но,то си е оставило своята незаличима следа!
  • Да,то никога няма да се върне...,но можем да се върнем ние при него.Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...