2.12.2007 г., 13:35

Носталгия по детството

1.4K 0 17

Детството над мене преминава,

носено от орлови крила.

Спомен в моята душа остава,

спомен мил на красота.

 

Мама пак ме гали с нежни пръсти.

Баба сладки приказки реди.

Татко със целувка ме дарява.

Дядо казва: "Чедо, порасти".

 

О, къде си, време отлетяло.

Моля те, върни се ти при мен,

за да пия аз от твоята наслада,

да раста със всеки минат ден.

 

Няма да се върнеш, детство мое.

Само спомена оставаш ти.

И за миг аз само си представям

как долиташ пак при мене ти.

 

Аз сега по-друг живот живея -

с много радост, но и с трудни дни.

Детство мое, "клонче с пеещ славей"

ти за миг при мене се върни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления...Всички твои стихове са прекрасни...
  • Разплака ме...
    Чудни, чудни детски дни...
    отминали безвъзвратно...запазени дълбоко
    в сърцата ни... С много обич, мила Ани.
  • Може би затова и навярно
    е детството толкова скъпо.
    Отлита птицата на щастието.
    Остава клончето и вятърния полъх...

    Поздравления!Вълнуващ стих!
  • Ами,това е,времето върви напред,а не назад...
    Не се приближаваме,а се отдалечаваме от детството!
    Но,то си е оставило своята незаличима следа!
  • Да,то никога няма да се върне...,но можем да се върнем ние при него.Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...