Носталгия по детството
Детството над мене преминава,
носено от орлови крила.
Спомен в моята душа остава,
спомен мил на красота.
Мама пак ме гали с нежни пръсти.
Баба сладки приказки реди.
Татко със целувка ме дарява.
Дядо казва: "Чедо, порасти".
О, къде си, време отлетяло.
Моля те, върни се ти при мен,
за да пия аз от твоята наслада,
да раста със всеки минат ден.
Няма да се върнеш, детство мое.
Само спомена оставаш ти.
И за миг аз само си представям
как долиташ пак при мене ти.
Аз сега по-друг живот живея -
с много радост, но и с трудни дни.
Детство мое, "клонче с пеещ славей"
ти за миг при мене се върни!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
