9.08.2008 г., 10:19

Носталгия по младостта

2.2K 0 16

Ех, че музика дочувам

от съседите насреща,

прииска ми се да лудувам,

обзе ме страст гореща.

 

Сърцето ми от всеки тон потрепва,

сръбска музика - а бяхме млади,

доброто старо време ми нашепва

руки горе - щракай палци.

 

Сега с душата си танцувам

и усмивка малко вяла,

тъжно е да се сбогувам

със снага от младост полудяла.

 

Спри се време, не лети,

не ми отнемай радостта!

Примиря ли се ще ме боли,

че си отива младостта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинска носталгия.
  • Не се примирявай!
    Човек е толкова голям, колкото са мечтите му.
    А мечтите не са приоритет само на младите!
    Поздрав и прегръдка!
  • С душите си танцуваме.
    С очите си целуваме.
    Поздрави за хубавият стих.
  • Оптимизъм е стихът ти, Джуди, танцувай.
  • Хич не си стара, я се разкърши! Таз носталгия много хора обзема, трябва да се противопоставим

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...