3.09.2022 г., 21:35 ч.
Носталгия в ла минор
Само, само ти една
можеш в мен да разбереш
тази вечна самота,
този шеметен копнеж.
Пак в прозрачните стъкла
свлича немощ през дъжда
във очите светлина
и превръща се в тъга...
И отново в мътен дим
твоят образ е незрим.
Аз самият те открих
и погребах в моя стих.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесно.
-
Самотата понякога спомага да се напишат много хубави стихове, какъвто е този, Младен. И този тих копнеж, го прави толкова прочувствен и дълбок! Насладих се и те поздравявам!
-
Красив стих се е получил. Не си я погребал, тя живее в него!
-
Младене, нека в живота ти винаги има жена, която може да разбира в теб
"тази вечна самота,
този шеметен копнеж"!
Поантата ме натъжи, дано се отнася само за лирическия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но точно в тъжните очи на самотата изгрява красива поезия!