3.09.2022 г., 21:35

Носталгия в ла минор

Поезия

483 8 4

Само, само ти една
можеш в мен да разбереш
тази вечна самота,
този шеметен копнеж.

Пак в прозрачните стъкла
свлича немощ през дъжда
във очите светлина
и превръща се в тъга...

И отново в мътен дим
твоят образ е незрим.
Аз самият те открих
и погребах в моя стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anabel7 (Албена Димитрова)

Минорно звучи този стих...
Но точно в тъжните очи на самотата изгрява красива поезия!

2022-09-05T22:02:48+03:00
генек (Георги Коновски)

Чудесно.

2022-09-04T09:41:18+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Самотата понякога спомага да се напишат много хубави стихове, какъвто е този, Младен. И този тих копнеж, го прави толкова прочувствен и дълбок! Насладих се и те поздравявам!

2022-09-03T21:51:57+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Младене, нека в живота ти винаги има жена, която може да разбира в теб
"тази вечна самота,
този шеметен копнеж"!

Поантата ме натъжи, дано се отнася само за лирическия!

2022-09-03T21:47:29+03:00