В галоп неспирен, сред моторен вой,

по улиците, чаткайки с копита,

дъждът препусна. И удави той

в крайпътни локви вечерта сърдита.

Нощта прегръща бавно равнината,

разпуска черни, ледени къдрици.

Но бурно се понася над земята

развихрен вятър. В тъмна върволица

надвисват тежки облаци отгоре.

Подгонени от страшната стихия

се блъскат с тътен, мятат се в агония,

тревожно съскат с огнени езици...

Човекът е безпомощен да спре

стихията на бедстващото време.

И вехтото пророческо небе

с невярващите влиза пак в полемика.