Нострадамус
В галоп неспирен, сред моторен вой,
по улиците, чаткайки с копита,
дъждът препусна. И удави той
в крайпътни локви вечерта сърдита.
Нощта прегръща бавно равнината,
разпуска черни, ледени къдрици.
Но бурно се понася над земята
развихрен вятър. В тъмна върволица
надвисват тежки облаци отгоре.
Подгонени от страшната стихия
се блъскат с тътен, мятат се в агония,
тревожно съскат с огнени езици...
Човекът е безпомощен да спре
стихията на бедстващото време.
И вехтото пророческо небе
с невярващите влиза пак в полемика.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
