6.05.2019 г., 7:43

Нося те в сърцето

1.3K 1 0

Традицията наша повелява -
да бъда верен българин до края!
Земя юнашка мене е кърмила,
оставам вечно тук,  Родино мила!

 

С кръв и сълзи е пръстта пропита,
с пот и труд е всеки залък свиден.
С хиляди животи свободата заплатила,
но духа си силен нивга несломила.

 

Във вековете вечно ще пребъдеш,
в сърцето нося свято име!
Българийо, ти наша майко мила,
прекланям се и горд съм, че те има!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...