16.09.2009 г., 8:59

Нов живот

888 0 0

Беше тук.

Сега те няма.

Идва друг,

поредна драма...

 

И не напук,

дори не искам да поглеждам този друг.

 

Аз искам с тебе двама,

пак, отново искам да живея тази нашта стара драма -

бурна, шумна, неуместна, страстна,

да бушува, да боли, да е прекрасно.

Не искам тиха и удобна да е любовта!

Ах, колко искам да горя, със теб да изгоря!

 

Искам аз да те обичам

и мене да обичаш ти!

Искам да взираш само в моите очи!

 

Искам да съм твоя,

мой да бъдеш ти!

И ти така го искаш -

върни се, остани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...