Танцувам с цветята. Танцувам и пея.
Харесвам ги. Любя ги.
Страдам по нея.
Тя просто душата ми в шепите взе.
Така се отдадох, че нямам нозе.
Но ето, че дадох си малка отсрочка.
Преминах с товара в ответната точка.
Гримирана, страстна, отворена маска.
Компасът ми сочи една нова ласка.
© Симеон Пенчев Всички права запазени