Нова надежда
НОВА НАДЕЖДА
Свещиците в зелената прегръдка на елхата
търкалят пъстри сълзи, в пламъка стопени,
прозвънва чашата прозрачна,
тъничка като ръката ти...
За кой път срещаш Новата година с мене?
Дошла от тъмното преддверие на времената,
една езическа виелица мете полето –
като под преспа сняг,
под този кичур бял в косата ти
дали – заспало – чака пролетта сърцето?
Стоим - за кой ли път – на прага на годините.
Не бързай да прекрачиш в бъдното, почакай –
назад не можеш да се върнеш,
вчерашният ден е минало,
а утрото е скрито както винаги зад мрака.
И восъчната скръб на свещите се стича мълчаливо,
часовникът преде на времето обърканата прежда –
новогодишна приказка за възрастни,
измислена красиво,
с искрица истина, наречена Надежда.
Тя, вечната Надежда, преспите ще смита,
напразно тежки снегове ще веят в мрака гриви,
виелици ще трупат преспи вън и в нас самите –
додето с теб сме двама,
идващите дни ще са щастливи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
