...сън са били белоцветните вишни!
Д. Дебелянов
Разцъфналите млади вишни в двора
благоухаят, бухнали от цвят,
врабчетата из клонките се борят,
рояк пчели наоколо жужат.
Останал шепа, сивкав сняг топи се
на слънцето под топлите лъчи.
Надава лястовичка тънък писък
и звънката ѝ песничка звучи.
Възражда се надеждата в душата.
Не сън са вишните, Поете – блян –
да лъхне топъл вятър реформатор,
затворът зимен да е изживян.
Дано са символ и на друга пролет
разцъфналите млади вишни в двора.
© Красимир Тенев Всички права запазени