Тихо пристъпвам...
стаята празна е.
Прашинки от спомен
танцуват в лъчи...
Лека въздишка
тишината прогонва, моя е -
от твоята само ехо звучи.
По следите се втурват
малки капки роса,
напояват килима с надежда...
Не, мили мой, не тъжа...
Вече тръгнах към новата среща.
http://www.vbox7.com/play:f51a9c13
© Шопландия Софийска Всички права запазени