10.07.2009 г., 20:28

Нова земя

709 0 0

Небето е натежало носталгично.
Сълзи е проляло по отминалите дни,
дни на радост и слънце.
Сълзите са дали живот на зрънце,
приютено в топлия хумус на майката земя.
Ние сме нейни деца.
Пулсираме чрез земен магнетизъм,
закриляни от небето и нощта,
и като малкото зрънце черпим сили
от топлия хумус на живота,
от извора на любовта,
бликащ от нечия душа.
После, опиянени и уморени,
търсим нова земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...