Небето е натежало носталгично.
Сълзи е проляло по отминалите дни,
дни на радост и слънце.
Сълзите са дали живот на зрънце,
приютено в топлия хумус на майката земя.
Ние сме нейни деца.
Пулсираме чрез земен магнетизъм,
закриляни от небето и нощта,
и като малкото зрънце черпим сили
от топлия хумус на живота,
от извора на любовта,
бликащ от нечия душа. ...