Защо целуваш нейните устни,
нима от моите са по-вкусни.
Защо галиш нейните коси,
не виждаш ли кристалните ми сълзи?
Защо гледаш в нейните очи,
нима в тях откриваш топли лъчи?
Нима в тях намираш любовта?
Боли ме само като си помисля за това.
И мен гледаше така преди.
Да, сега изплуват всички спомени.
Спомням си как гледаше и в моте очи,
как и аз нежно се стапях в прегръдките ти.
Но помня, имаше разлика една,
аз ти давах всичко - но не и тя.
© Ивета Николова Всички права запазени