Новите еничари
Новите еничари
(Който се е обидил, значи го е заслужил)
Народът вас ви е създал -
той трябва да ви сложи феса.
А недорасли е избрал,
защитници на чужди интереси.
Надежда вложил е във вас.
Очаквал е отплата,
защото незаслужено до днес
той плаща вашата заплата.
Човече! В тебе остри нокти впили,
вампирски поколения бездушни
изсмукват жизнените сили,
изпиват те и правят те послушен.
Одрали кожата ти бедна,
нахранени от твойта плът,
самодоволно се хихикат
и неприятелски ръмжат.
Отидат ли си, тук ще долетят
и стръвно кокала ще хванат.
Приятелите им над тях кръжат
и чакат ги да се нахранят.
Изяден, среща ги денят -
напразно чака да си идат.
Те костите му в ръце държат
и безпардонно се оригват.
Нападат се с неприятен крясък,
открадват тлъста мръвка
и гледат да не се ранят
или да ги затворят в клетка.
Очи забили в свойте бланки,
висят надолу със главите
и трупат сметки в чужди банки -
международно неоткрити.
Със прехода не ни лъжете -
продадохте си вий душите.
Безсмъртие тук не търсете,
щом хищно гледат ви очите.
Като еничар безпощаден,
не може да изтръгнеш ти сърце.
Родител задушавайки с усмивка,
убиваш облика на твоето лице.
Пораснахте охранени момчета -
откупихте си вашите мечти,
но всъщност си останахте джуджета,
забравили, че той ви е родил.
Глави привели над живеещия труп,
душите ви със човки криви
поклъвват се, перата си редят -
нахранени, но не щастливи.
Душите ви не искат да летят,
защото тежки са телата ви големи.
Към рая те не ще поемат път,
защото без крила са умъртвени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
