Новите еничари
Новите еничари
(Който се е обидил, значи го е заслужил)
Народът вас ви е създал -
той трябва да ви сложи феса.
А недорасли е избрал,
защитници на чужди интереси.
Надежда вложил е във вас.
Очаквал е отплата,
защото незаслужено до днес
той плаща вашата заплата.
Човече! В тебе остри нокти впили,
вампирски поколения бездушни
изсмукват жизнените сили,
изпиват те и правят те послушен.
Одрали кожата ти бедна,
нахранени от твойта плът,
самодоволно се хихикат
и неприятелски ръмжат.
Отидат ли си, тук ще долетят
и стръвно кокала ще хванат.
Приятелите им над тях кръжат
и чакат ги да се нахранят.
Изяден, среща ги денят -
напразно чака да си идат.
Те костите му в ръце държат
и безпардонно се оригват.
Нападат се с неприятен крясък,
открадват тлъста мръвка
и гледат да не се ранят
или да ги затворят в клетка.
Очи забили в свойте бланки,
висят надолу със главите
и трупат сметки в чужди банки -
международно неоткрити.
Със прехода не ни лъжете -
продадохте си вий душите.
Безсмъртие тук не търсете,
щом хищно гледат ви очите.
Като еничар безпощаден,
не може да изтръгнеш ти сърце.
Родител задушавайки с усмивка,
убиваш облика на твоето лице.
Пораснахте охранени момчета -
откупихте си вашите мечти,
но всъщност си останахте джуджета,
забравили, че той ви е родил.
Глави привели над живеещия труп,
душите ви със човки криви
поклъвват се, перата си редят -
нахранени, но не щастливи.
Душите ви не искат да летят,
защото тежки са телата ви големи.
Към рая те не ще поемат път,
защото без крила са умъртвени.
© Борис Борисов All rights reserved.
