Новият Вавилон
Тлее мъст ненаситна в душите!
Сърца, по - каменни и от бетон!
Войнстващи месии се почитат!
Светът въздига нови Вавилон,
където смъртта, наместо кула,
набола е по пътя кръст след кръст.
Косѝ наред, студени ги целува…
повити рожби в черна пръст…
Те няма никога да остареят…
Момчета смели, хвърлени за стръв.
На майките очите им немеят,
очите им, изплакани до кръв!
Но сред руините - светѝлища до вчера,
сред призрачни, опожарени домове,
духът възкръсва, сякаш Феникс
към свободата с обгорените криле.
……………………………………..
Незаслужена е съдбата им, Боже,
на всеки убит и на всеки сирак!
Ти помогни на земята да може
разумът да тържествува пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
