17.01.2008 г., 11:30

Ново начало

1.1K 0 3
Поредна разяла...
пореден край...
поредно чакащо начало,
ще го почакам чиста,
влизам в банята,
силна струя отмива
бавно наслоените спомени,
кристализираната сол
от сълзите се топи,
маската ще отмие и нея,
та нали толкова пари хвърлих
за тази козметика...
... очаквам нещо!
Така изсушавам се и избърсвам
последните следи от него.
(добре, че не вложих чувства,
те трудно се изчистват)
Сега се чувствам олекнала,
слънцето гали мокрите ми коси,
лъчите му ми приказват.
Денят ме чака,
предстои ми нещо,
може би... чакащото начало.
Обличам се и се отдавам
на насладата на кафето
с цигара... приятно е.
Някак успокоява, в дима
виждам картини красиви,
шепнат ми нещо те!
Нещо хваща погледа ми...
едно такова мързеливо е в мен,
но имам работа,
все пак ме чака някъде
едно ново начало,
отивам да го търся,
ще го посрещна с добре дошло,
дано не ставам свидетел на края му!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...