7.11.2008 г., 1:08

Ново начало

1K 0 4

Сладко-горчиво,

отчаяно време на щастие,

без път и посока,

без  време за размисъл...

Мога и силно да чувствам

и бурно да мразя,

и пусто, и диво -

празнично сиво

е някак си вътре

в мене...

И приглушено, и гръмко,

долавям сърцето ми

отново да стене.

Отбрани спомени

от всички илюзии,

и думи неказани

в мен кънтят...

Душата ми вятър,

в главата ми мелници,

очите горят...

Изплаках сълзите си,

отминаха дните на живота фалшив,

днес пиша ново начало,

но предпазливо... с молив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...