7.11.2008 г., 1:08

Ново начало

1K 0 4

Сладко-горчиво,

отчаяно време на щастие,

без път и посока,

без  време за размисъл...

Мога и силно да чувствам

и бурно да мразя,

и пусто, и диво -

празнично сиво

е някак си вътре

в мене...

И приглушено, и гръмко,

долавям сърцето ми

отново да стене.

Отбрани спомени

от всички илюзии,

и думи неказани

в мен кънтят...

Душата ми вятър,

в главата ми мелници,

очите горят...

Изплаках сълзите си,

отминаха дните на живота фалшив,

днес пиша ново начало,

но предпазливо... с молив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...