7 nov 2008, 1:08

Ново начало

  Poesía
1K 0 4

Сладко-горчиво,

отчаяно време на щастие,

без път и посока,

без  време за размисъл...

Мога и силно да чувствам

и бурно да мразя,

и пусто, и диво -

празнично сиво

е някак си вътре

в мене...

И приглушено, и гръмко,

долавям сърцето ми

отново да стене.

Отбрани спомени

от всички илюзии,

и думи неказани

в мен кънтят...

Душата ми вятър,

в главата ми мелници,

очите горят...

Изплаках сълзите си,

отминаха дните на живота фалшив,

днес пиша ново начало,

но предпазливо... с молив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...