Nov 7, 2008, 1:08 AM

Ново начало

  Poetry
1K 0 4

Сладко-горчиво,

отчаяно време на щастие,

без път и посока,

без  време за размисъл...

Мога и силно да чувствам

и бурно да мразя,

и пусто, и диво -

празнично сиво

е някак си вътре

в мене...

И приглушено, и гръмко,

долавям сърцето ми

отново да стене.

Отбрани спомени

от всички илюзии,

и думи неказани

в мен кънтят...

Душата ми вятър,

в главата ми мелници,

очите горят...

Изплаках сълзите си,

отминаха дните на живота фалшив,

днес пиша ново начало,

но предпазливо... с молив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...