Nov 7, 2008, 1:08 AM

Ново начало

  Poetry
1K 0 4

Сладко-горчиво,

отчаяно време на щастие,

без път и посока,

без  време за размисъл...

Мога и силно да чувствам

и бурно да мразя,

и пусто, и диво -

празнично сиво

е някак си вътре

в мене...

И приглушено, и гръмко,

долавям сърцето ми

отново да стене.

Отбрани спомени

от всички илюзии,

и думи неказани

в мен кънтят...

Душата ми вятър,

в главата ми мелници,

очите горят...

Изплаках сълзите си,

отминаха дните на живота фалшив,

днес пиша ново начало,

но предпазливо... с молив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...