Ново начало
За мъката говорих -
помниш ли ти?
И на Бог се молих.
Слуша ли ме ти?
За болката от самотата,
за изгаснали звезди,
за страха от тъмнината
и за отсечени брези.
А ти обърка всичко!
Отде се взе толкова магична?
С това лице нежно и мъничко.
С държание непоправимо прилично!
Стана мойта сладкопойна птичка
в безкрайно синьото небе
Изрече най-прекрасната за мене сричка
и гласът ти не спря да я зове.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамян Всички права запазени
