За мъката говорих -
помниш ли ти?
И на Бог се молих.
Слуша ли ме ти?
За болката от самотата,
за изгаснали звезди,
за страха от тъмнината
и за отсечени брези.
А ти обърка всичко!
Отде се взе толкова магична?
С това лице нежно и мъничко.
С държание непоправимо прилично!
Стана мойта сладкопойна птичка
в безкрайно синьото небе
Изрече най-прекрасната за мене сричка
и гласът ти не спря да я зове.© Дамян All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
