За мъката говорих -
помниш ли ти?
И на Бог се молих.
Слуша ли ме ти?
За болката от самотата,
за изгаснали звезди,
за страха от тъмнината
и за отсечени брези.
А ти обърка всичко!
Отде се взе толкова магична?
С това лице нежно и мъничко.
С държание непоправимо прилично!
Стана мойта сладкопойна птичка
в безкрайно синьото небе
Изрече най-прекрасната за мене сричка
и гласът ти не спря да я зове.© Дамян All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
