За мъката говорих -
помниш ли ти?
И на Бог се молих.
Слуша ли ме ти?
За болката от самотата,
за изгаснали звезди,
за страха от тъмнината
и за отсечени брези.
А ти обърка всичко!
Отде се взе толкова магична?
С това лице нежно и мъничко.
С държание непоправимо прилично!
Стана мойта сладкопойна птичка
в безкрайно синьото небе
Изрече най-прекрасната за мене сричка
и гласът ти не спря да я зове.© Дамян All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
