22.03.2022 г., 18:23

Ново време

432 0 1

Какво ми даде щедрата ти длан?

Доколко взех, успях ли да прогледна!

От утрото до залез, разпилян

животът напечата своята лента.

В рехавата възраст не прозрях,

че времето отлита просто в спомен.

И всяка мисъл зрееща по план

уроци даде ми, през чувства воден.

Да съм прилежна, във формат,

тъй както другите го правят повелява.

„Строй се-преброй се!“, зомбиран постулат.

Юздите стягат, а умът ми заблуждават.

Днес, някак осветил е лъч тъмата.

Да стъпя в твърдост, изисква се от мен.

Лъжи компрометират всяка права.

Светът отива си, какъвто бе приет.

Потребна ще е всякаква магия

на слепите и глухите в транс.

Спасението пратено да дебне

внезапно спря, изгубило компас.

Тръбят "Настъпва Ново време!"

Енергии раздиплят квантов скок.

А хаосът настъпващ без проблеми

подготвя изпита си, нечакан и суров.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...