Какво ми даде щедрата ти длан?

Доколко взех, успях ли да прогледна!

От утрото до залез, разпилян

животът напечата своята лента.

В рехавата възраст не прозрях,

че времето отлита просто в спомен.

И всяка мисъл зрееща по план

уроци даде ми, през чувства воден.

Да съм прилежна, във формат,

тъй както другите го правят повелява.

„Строй се-преброй се!“, зомбиран постулат.

Юздите стягат, а умът ми заблуждават.

Днес, някак осветил е лъч тъмата.

Да стъпя в твърдост, изисква се от мен.

Лъжи компрометират всяка права.

Светът отива си, какъвто бе приет.

Потребна ще е всякаква магия

на слепите и глухите в транс.

Спасението пратено да дебне

внезапно спря, изгубило компас.

Тръбят "Настъпва Ново време!"

Енергии раздиплят квантов скок.

А хаосът настъпващ без проблеми

подготвя изпита си, нечакан и суров.