31.12.2024 г., 8:46

Новогодишен подарък

260 0 0

Н О В О Г О Д И Ш Е Н П О Д А Р Ъ К

 

Живеем в колба с красивото име Земя,

изпълнена с много видово разнообразие-

безкрайна,житейска пътека зачената в грях,

осъзнат единствено,само от Разума.

 

Всичко живо със зъби и нокти

защитава територията на своята ниша,

днес в ретроградност изпаднал е Кислорода

и създава проблеми на аеробното дишане.

 

Отдавна плячката вкарана е в обора,

флората е под контрол на културна селекция,

Интелекта все по-неразумно мисли,говори,

изпадайки в тъпа,енергийна еклектика.

 

Цивилизации преживели разцвет и разруха,

чрез оцелелите тъпчат по стари пътеки,

търсейки изход от ситуация сляпа и глуха,

загърбили мъдри,сакрални завети.

 

Предупрежденията ми май,че се сбъдват-

от първи цената на тока тръгва нагоре,

въпреки тенденцията соларите да погълнат

Мизия,Добруджа,Тракия и пасищните склонове.

 

Имплицитната действителност днес е такава-

тези с тъпите,заробващи,просташки идеи

са официално,представително присъстващи,

а пчеличките на прогреса не са отразени.

 

Явно,още не му е дошло времето

на народа целокупен от колбата,да се събуди,

корупцията е в перманентна бременност

и продължава,да ражда пандемични,тъпи заблуди.

 

Всеки народ заслужава своите управници.

Днес народите приличат си като братя,

които на щастлив круиз са се отправили,

да е честит Новогодишния ни подарък.

 

31.12.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...