Dec 31, 2024, 8:46 AM

Новогодишен подарък

  Poetry
263 0 0

Н О В О Г О Д И Ш Е Н П О Д А Р Ъ К

 

Живеем в колба с красивото име Земя,

изпълнена с много видово разнообразие-

безкрайна,житейска пътека зачената в грях,

осъзнат единствено,само от Разума.

 

Всичко живо със зъби и нокти

защитава територията на своята ниша,

днес в ретроградност изпаднал е Кислорода

и създава проблеми на аеробното дишане.

 

Отдавна плячката вкарана е в обора,

флората е под контрол на културна селекция,

Интелекта все по-неразумно мисли,говори,

изпадайки в тъпа,енергийна еклектика.

 

Цивилизации преживели разцвет и разруха,

чрез оцелелите тъпчат по стари пътеки,

търсейки изход от ситуация сляпа и глуха,

загърбили мъдри,сакрални завети.

 

Предупрежденията ми май,че се сбъдват-

от първи цената на тока тръгва нагоре,

въпреки тенденцията соларите да погълнат

Мизия,Добруджа,Тракия и пасищните склонове.

 

Имплицитната действителност днес е такава-

тези с тъпите,заробващи,просташки идеи

са официално,представително присъстващи,

а пчеличките на прогреса не са отразени.

 

Явно,още не му е дошло времето

на народа целокупен от колбата,да се събуди,

корупцията е в перманентна бременност

и продължава,да ражда пандемични,тъпи заблуди.

 

Всеки народ заслужава своите управници.

Днес народите приличат си като братя,

които на щастлив круиз са се отправили,

да е честит Новогодишния ни подарък.

 

31.12.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...