Тази нощ в сърцето ми преливай,
като извор, който не пресъхва.
Глътките ми щастие отпивай,
та дъхът ми тебе да въздъхва.
Смях ми дай. Задълго да се смея.
Паметта ми обърни в забрава.
Песен ми бъди - да те попея
през искри от пукаща жарава.
Вярно те заричам! Да те има!
Само с теб съдбата е честита.
Бяла си, подобно снежна зима,
но и чудо, скрито в къшей пита.
Топла си, завивка и постеля.
Нежна си, сълзица съкровена.
Свята си, изречена повеля.
Прошка си, едничка опростена.
В празника на лумналите свещи,
щом светът в минута се разтриса -
нека не с пари и скъпи вещи,
но със тебе Бог да ме ориса.
(Търсач на бисери)
© Ясен Ведрин Всички права запазени