Тека, протичам, лея се, струя…

без тапа душата ми да спира;

опитай само контрол да ми наложиш

и гняв ще откриеш ти в зародиш.

Мислите нека като реката да бушуват,

спомените нека хубаво да се избистрят,

макар понякога и тъмни, нежелани –

знам, че приятели са в моментите неясни.

Заминавам, отминавам, движа се, вървя…

без резерви или маски, с които истината си да крия;

лъжата късно го разбрах, но е само временна изгода,

само ако имам желание във всичките си спомени да бродя.

А знаем там какви кошмари крият се,

всяка вечер тайно те преследват ме.

Даже, като се замисля – тайно?

Не, правят си го доста очевадно…

Кашлям, потискам, давя се, душа…

сенките гърлото захващат, сънищата – душата грубо ми нападат;

за всичките лъжи и кражби, дето аз

причинила съм на хората в своя нравствен мраз.