Нуждая се... От тишина,
дълбока, като утринно небе.
От бряг, по който да вървя,
от чувството, че съм дете.
Нуждая се... От времето,
затворено у мен,
от навика ми
гръб да му обръщам...
От радостта
да имам този ден.
От знанието,
че в живота ти
присъствам.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени