28.07.2017 г., 17:31

Нула

831 0 2

Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви, 
отпил отрова,
очаквам да потъна някъде,
да не живея...
И прах по млъкналото ми сърце
се насъбира...
Така боли да знаеш,
че си счупен...
Да разгадаеш, че света му пука
за други, а че ти си нула.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто емоция, която трябваше да излезне. Благодаря много!
  • Ех, Дани, мъчно ми стана сега.
    Недей така. Как ще си нула. То всеки си има своята болка. Не, че и аз не съм се чувствала така. Пожелавам ти да откриеш щастието.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...