DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
28.07.2017 г., 17:31 ч.

Нула 

  Поезия » Любовна
519 0 2

Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви, 
отпил отрова,
очаквам да потъна някъде,
да не живея...
И прах по млъкналото ми сърце
се насъбира...
Така боли да знаеш,
че си счупен...
Да разгадаеш, че света му пука
за други, а че ти си нула.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Просто емоция, която трябваше да излезне. Благодаря много!
  • Ех, Дани, мъчно ми стана сега.
    Недей така. Как ще си нула. То всеки си има своята болка. Не, че и аз не съм се чувствала така. Пожелавам ти да откриеш щастието.
Предложения
: ??:??