28 июл. 2017 г., 17:31

Нула

835 0 2

Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви, 
отпил отрова,
очаквам да потъна някъде,
да не живея...
И прах по млъкналото ми сърце
се насъбира...
Така боли да знаеш,
че си счупен...
Да разгадаеш, че света му пука
за други, а че ти си нула.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просто емоция, която трябваше да излезне. Благодаря много!
  • Ех, Дани, мъчно ми стана сега.
    Недей така. Как ще си нула. То всеки си има своята болка. Не, че и аз не съм се чувствала така. Пожелавам ти да откриеш щастието.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...