28 июл. 2017 г., 17:31

Нула

Поэзия » Любовная

841 0 2

Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви,
отпил отрова,
очаквам да потъна някъде,
да не живея...
И прах по млъкналото ми сърце
се насъбира...
Така боли да знаеш,
че си счупен...
Да разгадаеш, че света му пука
за други, а че ти си нула.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DaniBo (Йордан Ботев)

Просто емоция, която трябваше да излезне. Благодаря много!

2017-07-29T15:38:26+03:00
Violet_86 (Виолета)

Ех, Дани, мъчно ми стана сега.
Недей така. Как ще си нула. То всеки си има своята болка. Не, че и аз не съм се чувствала така. Пожелавам ти да откриеш щастието.

2017-07-28T19:42:11+03:00