Нъ селуту мудел :)
щял дъ прави някъквъ рикламъ.
Ши му пузиръм, бабе съм смелу,
ши пратя идна снимкъ нъ мамъ.
Мъ тоз сирсемин викъ: - Мърдъй,
нидей стой мирну къту истукан.
- Ни мърдъм, първу мъ фиксиръй,
чи ши ми стани образъ размазън.
И посли нимож пузна мъ мамъ,
ши съ чуди, кой чиляк тукъ сиди.
Гръб, лице, разликъ гулямъ нямъ,
дубре, утпред, чи имъм си гърди.
Зътуй щтракни мъ, дъ ми светни,
слид туй шъ мръднъ ф позъ новъ.
Ти пузиръниту гу устъви нъ мени
и ши щракъш кугату съм гутовъ.
Туй гу разбиръм, умин мий родъ
нимож мъ учи как точну съ сиди.
Той викъ: - Мърдъй, аз щъ слидъ,
камирътъ е с късеткъ мини дивиди.
- Кво речи - койту мини дъ мъ види?
Раминатъ с жилеткъ? Не, туй е сукман.
Ни дувиждъш, а ши снимъш? Я устави!
Ут тъкивъ амътьори станъхми пишман.
30.07.2007г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
