24.03.2016 г., 6:59

Някак

523 0 5

Някак кротко тече си живота,

забравяме бързо отминали дни.

Объркали често музикалната нота,

песента е фалшива лошо звучи.

Раздаваме обич а тя е парлива,

в сърцата я няма любовта от преди.

Песента в душите кога е звънлива,

в живота всичко добре ще върви.

Аз искам Господ да чува,

всяка молитва за обич, добро.

Душата не искам така да робува,

любов да посява без капчица зло.

В.Й. 22.03.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...