2.06.2017 г., 22:41

Някак си небрежно

533 0 0

Усмихвам се.

Това добре го мога.

Обичам да се смея по ирония.

Така ме виждаш.

В светлата ми роба

не ти прозира тъмната история,

която и не искаш да научиш.

И по-добре.

Че ще се случи

един от малкото ми страхове -

да може някой да ме разбере.

Да се опре до дъното ми,

някак си небрежно,

но непринудено и с много нежност.

И там да спре. И да изчака.

Тогава

зад усмивката, с която

така съм непринудена и грея,

да види ясно,

дето друг не смее -

една причина мъничка, но значеща.

Кое е нещото, което с липса ме владее,

но за което

не мога да заплача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

05.05.2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...