11.01.2010 г., 7:14

Някaк зимно... някак тъжно...

2.5K 0 53

 

 



         Нито дъжд, нито сняг...
         вали мокрота безнадеждна и тиха,
         нещо мило, нещо топло с есента си отива.

         Само мрак, само мраз...
         скриват се кротко във голите клони,
         някак тъжно, някак вяло се сменят сезони.

         Вятър зъл, с леден дъх
         свири зимно във всички посоки,
         а някой... някъде там... пише тъжните ноти.

 

 

 

             МУЗИКА>>> Cancion Triste

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а някой...някъде там...от живота си отива...
  • благодаря ви...
  • Накацалите тъжни ноти
    да отидат, някъде далече там...
    че ти дарена си от Господ,
    погалена си с неговата длан...

    Прегръщам те, Магинка!!!
  • Толкова красива тъга!!!
    На тази вълнА съм и аз...
    Съвсем ме разнежи, момиче мило...
    ((( )))
  • О, това е някак тъжно, но много красиво, като есента, когато си отива...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...