Jan 11, 2010, 7:14 AM

Някaк зимно... някак тъжно...

  Poetry » Other
2.5K 0 53

 

 



         Нито дъжд, нито сняг...
         вали мокрота безнадеждна и тиха,
         нещо мило, нещо топло с есента си отива.

         Само мрак, само мраз...
         скриват се кротко във голите клони,
         някак тъжно, някак вяло се сменят сезони.

         Вятър зъл, с леден дъх
         свири зимно във всички посоки,
         а някой... някъде там... пише тъжните ноти.

 

 

 

             МУЗИКА>>> Cancion Triste

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • а някой...някъде там...от живота си отива...
  • благодаря ви...
  • Накацалите тъжни ноти
    да отидат, някъде далече там...
    че ти дарена си от Господ,
    погалена си с неговата длан...

    Прегръщам те, Магинка!!!
  • Толкова красива тъга!!!
    На тази вълнА съм и аз...
    Съвсем ме разнежи, момиче мило...
    ((( )))
  • О, това е някак тъжно, но много красиво, като есента, когато си отива...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...