Когато огънят угасне
в огнището ми вечерта
и изведнъж ми стане страшно
от тишината и студа,
преди да те забравя още
повикай ме и ме стопли,
повикай ме за много нощи,
за дълги, неброени дни.
Без никакви излишни думи,
без обещания дори...
Повикай ме като безумие...
и аз ще дойда... може би!
© Елка Тодорова Всички права запазени