27.05.2018 г., 16:57 ч.

Някога 

  Поезия » Любовна
776 8 17

 

Когато огънят угасне

в огнището ми вечерта

и изведнъж ми стане страшно

от тишината и студа,

преди да те забравя още

повикай ме и ме стопли,

повикай ме за много нощи,

за дълги, неброени дни.

Без никакви излишни думи,

без обещания дори...

Повикай ме като безумие...

и аз ще дойда... може би!

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??