Някога

May 27, 2018, 4:57 PM

Poetry » Love

835 8 17

Когато огънят угасне
в огнището ми вечерта
и изведнъж ми стане страшно
от тишината и студа,
преди да те забравя още
повикай ме и ме стопли,
повикай ме за много нощи,
за дълги, неброени дни.
Без никакви излишни думи,
без обещания дори...
Повикай ме като безумие...
и аз ще дойда... може би!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Някога

Want to read more?

Random works