Някога
814
0
0
Някога отдавна бе обичал,
някога отдавна можеше да заплачеш,
а сега газиш в калта, озлобен вървиш
по незнайни пътища като скитник…
изтраях те да смъкнеш загадъчното було,
хиляди предмети са те затрупали,
не позволяват те никой да те разбере,
ала и ти не ги разбираш…
разбираш само гнева си,
от твоята обич ли идва той?
Възможно ли е това,
и дъждът чист
не може
да ти направи път…
през калта, която газиш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
