Някога

Някога отдавна бе обичал,

някога отдавна можеше да заплачеш,

а сега газиш в калта, озлобен вървиш

по незнайни пътища като скитник…

изтраях те да смъкнеш загадъчното було,

хиляди предмети са те затрупали,

не позволяват те никой да те разбере,

ала и ти не ги разбираш…

разбираш само гнева си,

от твоята обич ли идва той?

Възможно ли е това,

и дъждът чист

не може

да ти направи път…

през калта, която газиш ти.