Някога

Aug 5, 2012, 11:04 PM

Poetry » Other

549 0 0

Някога отдавна бе обичал,

някога отдавна можеше да заплачеш,

а сега газиш в калта, озлобен вървиш

по незнайни пътища като скитник…

изтраях те да смъкнеш загадъчното було,

хиляди предмети са те затрупали,

не позволяват те никой да те разбере,

ала и ти не ги разбираш…

разбираш само гнева си,

от твоята обич ли идва той?

Възможно ли е това,

и дъждът чист

не може

да ти направи път…

през калта, която газиш ти.

Please sign in with your account so you can comment and vote.