3.02.2019 г., 21:23

Някога елите били вълшебни

1.4K 1 0

Някога елите били вълшебни
и омайвали всеки със своя чар.
Приготвени, като принцеси,
блещукали обсипани в бял кристал.

Приказките отново от тях са подети
и вятърът започва своя разказ стар.
Някога е имало истински вълшебници,
които нощем раздавали своя дар.
 
На разсъмване те пак били свежи
и танцували с много жар.
През деня стягали свойте корсети,
обвити в снежен воал.

Един ден снегът ще изчезне,
така както се е появил.
Всеки, който броди в него ще зъзне,
но на елите ще се е удивил.
 
Някога било е вълшебно
и по земята нямало никакви следи.
Всеки е имал пътуване безбрежно
и танцувал е тайно около вълшебни ели. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

60 място

Произведението е включено в:

Някога елите били вълшебни

Някога елите били вълшебни
2.5K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....