3.02.2019 г., 21:23

Някога елите били вълшебни

1.4K 1 0

Някога елите били вълшебни
и омайвали всеки със своя чар.
Приготвени, като принцеси,
блещукали обсипани в бял кристал.

Приказките отново от тях са подети
и вятърът започва своя разказ стар.
Някога е имало истински вълшебници,
които нощем раздавали своя дар.
 
На разсъмване те пак били свежи
и танцували с много жар.
През деня стягали свойте корсети,
обвити в снежен воал.

Един ден снегът ще изчезне,
така както се е появил.
Всеки, който броди в него ще зъзне,
но на елите ще се е удивил.
 
Някога било е вълшебно
и по земята нямало никакви следи.
Всеки е имал пътуване безбрежно
и танцувал е тайно около вълшебни ели. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

60 място

Произведението е включено в:

Някога елите били вълшебни

Някога елите били вълшебни
2.5K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...