3.02.2019 г., 21:23

Някога елите били вълшебни

1.4K 1 0

Някога елите били вълшебни
и омайвали всеки със своя чар.
Приготвени, като принцеси,
блещукали обсипани в бял кристал.

Приказките отново от тях са подети
и вятърът започва своя разказ стар.
Някога е имало истински вълшебници,
които нощем раздавали своя дар.
 
На разсъмване те пак били свежи
и танцували с много жар.
През деня стягали свойте корсети,
обвити в снежен воал.

Един ден снегът ще изчезне,
така както се е появил.
Всеки, който броди в него ще зъзне,
но на елите ще се е удивил.
 
Някога било е вълшебно
и по земята нямало никакви следи.
Всеки е имал пътуване безбрежно
и танцувал е тайно около вълшебни ели. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

60 място

Произведението е включено в:

Някога елите били вълшебни

Някога елите били вълшебни
2.5K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...