7.05.2021 г., 12:34  

Някога имаше

962 2 6

И град,

а в него блок,

а в блока

мъж, жена

дете и куче...

 

 

И бяха те щастливи,

жена и мъж,

дете и куче...

 

 

Години минаха...

Детето отлетя...

Жената тръгна по чужбина...

 

 

И само блок

И мъж и куче...

 

 

Мъжът реши

пред блока

кучето да хвърли...

 

 

А то не знаеше...

пред блока...

Дойдоха уличните кучета

 

 

 

Нахапаха го...

Накърви....

 

 

На сутринта чистачът...

го намери...

 

 

 

То гледаше с едното си око...

 

 

 

Към блока

където имаше

И мъж, жена

дете и куче

И истинска любов....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...