7.05.2021 г., 12:34  

Някога имаше

965 2 6

И град,

а в него блок,

а в блока

мъж, жена

дете и куче...

 

 

И бяха те щастливи,

жена и мъж,

дете и куче...

 

 

Години минаха...

Детето отлетя...

Жената тръгна по чужбина...

 

 

И само блок

И мъж и куче...

 

 

Мъжът реши

пред блока

кучето да хвърли...

 

 

А то не знаеше...

пред блока...

Дойдоха уличните кучета

 

 

 

Нахапаха го...

Накърви....

 

 

На сутринта чистачът...

го намери...

 

 

 

То гледаше с едното си око...

 

 

 

Към блока

където имаше

И мъж, жена

дете и куче

И истинска любов....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...