27.01.2007 г., 14:09 ч.

Някога (на В.) 

  Поезия » Любовна
768 0 4
Някога (на В.)


И аз някога имах мечти
и едно сърце, което винаги да ти прощава.
Не очаквах някога да ме обикнеш ти
и спомен скъп след тебе да оставиш.

Аз помня - някога обърнал бе ми гръб
и исках колкото обичам те - да те намразя,
защото чувствата донесоха ми скръб,
но любовта не се заменя със омраза.

Аз някога обичах в тебе всичко
и ти със мен не скиташе бездомен...
Но как да кажа аз, че те обичам,
щом любовта превърна се във спомен?

© Единствена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??