Jan 27, 2007, 2:09 PM

Някога (на В.)

  Poetry » Love
1.1K 0 4
Някога (на В.)


И аз някога имах мечти
и едно сърце, което винаги да ти прощава.
Не очаквах някога да ме обикнеш ти
и спомен скъп след тебе да оставиш.

Аз помня - някога обърнал бе ми гръб
и исках колкото обичам те - да те намразя,
защото чувствата донесоха ми скръб,
но любовта не се заменя със омраза.

Аз някога обичах в тебе всичко
и ти със мен не скиташе бездомен...
Но как да кажа аз, че те обичам,
щом любовта превърна се във спомен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...