Някога някъде
"Някога, някога, толкова някога..."*
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво място
спрях се. Огледах се. Свят като свят.
Слънце в очите порасна.
Ручей от смях изведнъж зазвъня
с капчици нежност незрима.
Цветна, изви си гръбнака дъга-
мост към небето да има.
Някъде, в някого пламна сърце
и разцъфтяха звездите.
Помня ръцете си в твоите ръце ...
Лудо препуснаха дните.
Всички сезони за миг превъртя-
чак се задъха земята.
Сякаш магия отвори врата
между сега и нататък.
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво време
С'бра се във шепичка целия свят
само за тебе и мене.
*Н. Йорданов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
