Някога някъде...
Някога някъде
сред руини някакви
едно зелено човече
попадна и рече:
Къде съм? Защо съм?
Може би да търся история?
А може би да играя на воля?
Или пък вятъра да гоня?
И започна човечето зелено
да се оглежда удивено...
Ето тук една пчела,
работничка добра!
Ето там едно цветче,
да радва нечие оче!
А това там какво е?
Ура, приятелче мое!
Намерих те! Намерих те!
Радваше се зеленото човече
и подскачаше около едно буболе!
Намерих те! Намерих те!
Ще пада игра,
нали така?
Но буболечето малко
се изплаши, жалко!
Избяга надалече
и не се върна вече...
Зеленото човече
се натъжи.
Затвори очи
и си пожела
добър приятел
за игра...
На неговата планета
една звезда се отрони...
Чу съкровената мечта
на малката зелена душа.
И се зае да сбъдне
тази тъй обикновена
и така вдъхновена
мечта за другарче в игра.
Някога някъде
сред руини някакви
играеше едно момче,
но необикновено, а с едно краче!
И изведнъж видя
зеленото човече,
засмя се и му рече!
Здравей, мое приятелче!
Искаш ли да бъдем
другари в игрите?
Да скачаме
И да тичаме...
И на воля по света
да скитаме?
Искам, искам!
Човечето рече
и да прегърне
новото приятелче
се завтече!
Защото
няма значение
дали си човече зелено
или си момче
с едно краче родено
щом носиш добро сърце,
щом гледаш света
с широки очи,
щом имаш приятели добри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
