Някога заедно!
Усмивка аз да залепя,
хората навън да видят.
Колко истинска е тя?
Ти надеждата отне ми,
но не те виня сега.
Аз сгреших и съжалявам,
но ти отказа моите слова.
Сега си сгушена във друг,
дори и дума не обелваш.
Тъжно е и липсваш ми,
но ще чакам аз момента.
Знам, ще дойде времето само,
да говорим и гадаем.
Къде било се скрило то,
защо изпуснахме го нявга.
Не ти желая ази злото,
нека си щастлива.
Но помни, че ти ми липсваш
и ще чакам тебе, мила.
Твой приятел се стремя да стана,
доверие да ми дариш отново.
Пък останалото нявга,
кой ли знае…
може да се върнеш пак,
да бъдем заедно с доброто!
хората навън да видят.
Колко истинска е тя?
Ти надеждата отне ми,
но не те виня сега.
Аз сгреших и съжалявам,
но ти отказа моите слова.
Сега си сгушена във друг,
дори и дума не обелваш.
Тъжно е и липсваш ми,
но ще чакам аз момента.
Знам, ще дойде времето само,
да говорим и гадаем.
Къде било се скрило то,
защо изпуснахме го нявга.
Не ти желая ази злото,
нека си щастлива.
Но помни, че ти ми липсваш
и ще чакам тебе, мила.
Твой приятел се стремя да стана,
доверие да ми дариш отново.
Пък останалото нявга,
кой ли знае…
може да се върнеш пак,
да бъдем заедно с доброто!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рефицул Всички права запазени
а и за снимката 
